Старобългарски речник
блюдо 
блюдо -а ср Блюдо, чиния, поднос хощѫ да дас м. отъ него на блюдѣ главѫ оана крьсттелѣ М Мк 6.25 З, А. Срв.Мк 6.28 З, А;Мт 14.8 З;Мт 14.10 З нꙑн҄ѣ вꙑ фарсѣ. вьньшьн҄ѧѩ стьклѣнцѧ. ꙇ блюдомъ оштаете З Лк 11.39 л брате даждъ мѹ блюдъ тъ С 121.2 ншт же въꙁемъ ві ꙁлатцъ  сьребрьнꙑ блюдъ отде С 121.5 аꙁъ смъ ... мѹже да дъва на десꙙте ꙁлатцъ.  съребрънꙑ блюдъ С 122.11 ного съсѫда ьстънꙑ отье не мамъ. раꙁвѣ съребрънааго блюда С 120.29 Изч М З А С Гр πίναξ σκουτέλιον блюдъ Нвб блюдо ОА ВА НТ Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА