Старобългарски речник

блѣдѣт

блѣдѣт -блѣдѣѭ -блѣдѣш несв Бледнея, побледнявам, ставам блед вьсѣкъ бо въ болѣꙁн сꙑ тѣлесьнѣ блѣдѣ ꙁѣло С 159.25 Изч С Нвб бледея остар НГер МлБТР ЕтМл Срв бледнея ОА ВА АК НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА бледявам ДА