Старобългарски речник
бльщат сѧ
бльщат сѧ
-бльщѫ сѧ
-бльщш сѧ
несв
Блестя, изпущам блясък
ꙇ се мѫжа дъва стасте въ нхъ вь рꙁахъ бльштѧштахъ сѧ
М
Лк 24.4
З
А
вдѣхъ сво стъство акꙑ бсъръ бльштꙙштъ сꙙ
С
167.20
Изч
М
З
А
С
Гр
ἀστράπτω
ἀναστράπτω
Нвб
блъщя
остар
ВА
НГер
блещя̀
ВА
АК
Бот
НГер
МлБТР
АР
РБЕ
бестя
ОА
ВА
АК
Бот
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
АР
РБЕ