Старобългарски речник
бльщань
бльщань
-ꙗ
ср
Блясък, бляскане, святкане, светкавица
ꙗкоже кꙿто вдтꙿ вѣдро ꙁлато. мѣѭште ѫтръ камене ьстьно. носꙙште на себѣ. с тана напсана. хоштетъ вѣдро вдѣт. бльштанꙗ дѣл҄ьма
С
344.6—7
дьнесь же бльштанмъ бжмъ. адовъско жлште бьтъ
С
449.26
Изч
С
Гр
ἀστραπή
στιλβότης
бльщан
Нвб
блъщение
остар
ВА
блещѐние
остар
ВА
Срв
бльскание
остар
НГер
блестене
ЕтМл
АР
РБЕ
блещѐне
АР