Старобългарски речник
блсцань 
блсцань -ꙗ ср Блясък, святкане, светкавица бѫдетъ свѣтъло вьсе. ѣко се егда свѣтльнкъ блсцанемь просвѣштаатъ тѧ М Лк 11.36 З ѡтъ блісцѣньѣ его прѣдъ німъ облацѣ проідѫ СП 17.13 въера ꙁа ѹхо ѹдаренъ бꙑвааше. дьнесь блсцанмь бжіемь адовъское жілште бьетъ К 13а 25 вънеꙁаапѫ бꙑстъ съвꙑше. блстаню мракъ. вь лце протвънꙑмъ адовамъ сламъ С 465.1  вонꙑ свомъ блстанмъ. не ѹмраѭштмъ о немъ [!] плькомъ нꙑ. беꙁдрѫкѹ вꙙжетъ С 462.14—15 Изч М З СП К С Гр ἀστραπή τηλαύγησις блсцан блстан блсцѣнь Нвб Срв блистание остар книж ОА ВА