Старобългарски речник
блꙁньць 
блꙁньць -а м ЛИ Прозвище на ап. Тома наречен Близнец — един от 12–те апостоли, според преданието умр. мъченически в гр. Маланпур [Индия] тома же еднъ отъ обою на десѧте нарцаемꙑ блꙁнецъ. не бѣ тѹ съ нм егда прде с М Йо 20.24 А, О. Срв. С498.26—27 рее же тома нарцаемꙑ блꙁнецъ. къ ѹенкомъ. ꙇдѣмъ  мꙑ да ѹмьремъ съ нмь М Йо 11.16 З, А, СК. Срв.Йо 21.2 Изч М З А СК О С Гр Δίδυμος блꙁнецъ Нвб близнец остар ВА МлБТР ЕтМл ЕтБАН РБЕ Близнец МИ СНМБ Срв близнѐ ср ДА близнак ОА ВА НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Близнак МИ Близнаци МИ Близнаците МИ ЖЧ Близнаков ФИ СтИл,РЛФИ