Старобългарски речник
блжка 
блжка -ꙑ м Близък, свой човек; роднина, родственик дрѹѕ моі ї блжкꙑ моѩ прѣмо мнѣ пріблжішѩ сѩ сташѩ СП 37.12 Срв. СЕ76b 2—3 братріѩ моеѩ рад ї бліжкъ моіхъ. глаахъ мръ о тебѣ СП 121.8 слꙑшѫ же ꙗко  днъ къждо блжкѫ прѣдатъ. да съвръштъ сꙙ реено. же прѣдат братъ брата въ сьмрьть С 135.12 Изч СП СЕ С Гр ὁ πλησίον Нвб Срв ближник м диал ДА ближника ж диал ДА