Старобългарски речник
блаꙁньнь 
блаꙁньнь прил притеж Богохулнически, кощунствен вѣстъ ѳома арꙗ. вѣстъ  отъгонтъ. не прмлетъ ьст блаꙁньнꙙ ... не въдвортъ сꙙ сꙿ н҄м С 510.2 Изч С Гр τοῦ βλασφήμου