Старобългарски речник
блаꙁнт 
блаꙁнт -блажнѭ -блаꙁнш несв 1. Въвеждам в съблазън, изкушение, съблазнявам нъ врагъ льсттъ мѧ. ꙇ блаꙁнтъ дшѭ моѭ гі СЕ 83b 20 а же нꙑнѣ акꙑ беꙁѹмьл сте. на слѹжьбѫ блаꙁнꙙщтѹ васъ дꙗволѹ С 29.20 2. Смущавам, тревожа мъноѕ же ... отъ ѹенкъ его рѣшѧ. жестоко естъ слово се кто можетъ его слѹшат. вѣдꙑ же съ въ себѣ. ꙗко ръпъштѫтъ о семь ... рее мъ се лꙑ вꙑ блаꙁнтъ М Йо 6.61 З А нѣстъ ѹтало сꙙ насъ неьство ꙁаповъдан. ꙗкоѫ  прѣжде рѣхъ. н ꙁакон. ѧже рад блаꙁншꙙ С 147.29 Изч М З А СЕ С Гр ἀπατάω πολεμέω σκανδαλίζω Нвб бла̀зня остар ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА