Старобългарски речник
блаꙁна
блаꙁна
-ꙑ
ж
Измама, заблуда
бѣ юда дрѹгꙑн ѹенкъ. рьвьнвꙑ наремъ. да не бѫдетъ тождеменмъ н҄каꙗже (!) блаꙁна отълѫ сего отъ ного
С
410.17
беꙁ блаꙁнꙑ
ἀνεμπόδιστος
Без измама, без препятствие
на семь дрѣвѣ крьстьнѣѣмъ рѫцѣ простьръ. по въꙁдѹхѹ парꙙштꙙ слꙑ раꙁгънавъ. беꙁ блаꙁнꙑ намъ на небеса пѫтьшъств ѹготов
С
353.11
Изч
С
Гр
πλάνη
Нвб
блазня̀
ж
ВА
НГер
МлБТР
ЕтМл