Старобългарски речник

блаженьнъ

блаженьнъ -а м В източноправославното богослужение — название на църковна песен [тропар] за блаженствата, създаден по евангелския текст за блаженствата анът҇ в҃ блаженⷩ҇ъ глаⷭ҇ г҃ СЕ 85b 4 Изч СЕ Гр μακαρισμός