Старобългарски речник
блаженъ 
блаженъ -ꙑ прил 1. Честит, щастлив, блажѐн гла емѹ съ ... блажен не вдѣвъше ꙇ вѣровавъше М Йо 20.29 З, А, О. Срв. С506.10 въꙁдвгъш гласъ една жена отъ народа рее емѹ. блаженое рѣво ношъше тѧ М Лк 11.27 З А СК блаженъ мѫжъ жъ не детъ на съвѣтъ неьствꙑхъ Е 20б 4—5 Срв. СП1.1 въ мꙑсль своѭ стѹмѹ аполѹ павлѹ глѫштю ... да веселѧтъ сѧ ... съ блаженꙑмъ гласомь га слꙑшат К 3а 17 2. блаженꙑ — прозвище на светец, на праведник ѣко і блаженꙑ дадъ проповѣдѣ К 1а 20 Срв. К7а 29  просꙙшта кръштенꙗ веде его къ водѣ.  сьведъ го. въ стѫѭ  блаженѫѭ троцѫ ... отде невдмо С 25.12—13 о блаженѣѣмъ саторннѣ  рѹфнѣ наꙙ пꙑтат С 113.27—28  прѣбꙑвъ въ гостньнц ... ꙗже съꙁъдана бꙑстъ отъ блаженꙑѧ еудокѧ С 282.16 3. Като същ. блаженꙑ м ед ὁ μακάριος Светец, праведник рее аггелъ къ блаженѹѹмѹ. не бо сꙙ ... блаженꙑ же слꙑшавъ то отъ аггела паде нцъ на ꙁем С 123.1, 3 цѣсарь же вдѣвъ блаженааго ... не може отьвѣштат мꙋ словесе С 194.19 да нѣ нтоже двꙿно аште  блаженꙑ сь вьꙁдрастомъ хѹдъ бѣ. дшеѭ же велкꙿ С 546.17—18 М З А СК О Е СП СЕ К С Р Гр μακάριος ἅγιος μακαρίτης ἀγαϑός τισμακάριος τρισόσιος πανάγαστος εὐλαβής ἀπόστολος γενναῖος μάρτυς блажьнъ Нвб блажен ОА ВА Дюв МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА блажений остар ВА НГер Срв Голям Блажен МИ Малък Блажен МИ ХХ,ЛИМР Блажен ЛИ Блаженка ж ЛИ СтИл,РЛФИ