Старобългарски речник
блаженкъ 
блаженкъ -а м Светец, праведник блаженꙑ сава ... помꙑ  ... прведе къ блаженкѹ л архепскѹпѹ  ... молꙗаше поставт  попа С 286.1  свѣтѹ ведѫштѹ прведе въ велкоѭ лаврѫ свꙙтааго отца нашего савꙑ ... блаженкъ ѹбо сава того прмъ. прѣда  стротелю манастꙑръскѹѹмѹ С 283.11 блаженкъ ѹбо отьць нашъ сава ... де к немѹ въ рѹвѫ  глагола мѹ С 293.4 Изч С Гр μακαρίτης Нвб Срв блажѐн, блажений остар ОА ВА РБЕ