Старобългарски речник
благꙑн҄ 
благꙑн҄ -ѩ ж 1. Благост, доброта покаж  о мьнѣ недостонѣ рабѣ свомъ. своѭ багꙑн҄ѫ С 22.1 прїм владꙑко  нꙑн҄ѣ съвонꙑ моѧ ... прбѣгаѭштꙙѧ къ тво благꙑн҄  лколюбью С 110.2—3 како л владꙑкꙑ хса мꙙ дръꙁнѫ прꙁꙿват ... како л благꙑн҄ го надѣѭ сꙙ прѧт С 523.27—28 на то прьво рѫцѣ простеръ. просльꙁхъ многашд толкꙑ благꙑн҄ꙙ. того вдѣвъ отъпадъша С 430.4—5 2. Блага̀ прде ловѣкъ нѣкто неꙁнамъ съпроста къ старьцѹ мѣѧ осьлꙙ многъ благꙑн҄ь наложено С 291.5  обрѣтъ толкꙑ благꙑн҄ꙙ въ пештерѣ. о свомъ невѣрьствѣ  непокорен покаавъ сꙙ С 291.16 ѹслꙑшат блаженꙑ тъ гласъ.  вѣьнꙑхъ благꙑн҄ь. ѧже ѹготова богъ любꙙштмъ  С 123.29 покаж недостонѹѹмѹ семѹ. твохъ благꙑн҄ь. анꙿтоннѹ С 158.13—14 С Гр ἀγαϑότης τὸ ἀγαϑόν μακαριότης Нвб Срв благина̀ ВА НТ МлБТР ЕтМл АР РБЕ ДА бла̀гина ДА благиня ОА НГер ЕтМл Благиня ж ЛИ Благинка ж ЛИ СтИл,РЛФИ