Старобългарски речник
благъ 
благъ -ꙑ прил 1. С приятен вкус, сладък, благ вно благо новааго внограда. веселꙙ  свѣтъло творꙙ лца . ождаѭштмъ прхода твоего С 143.23 ѡ ждове ... поштꙙдте овьцꙙ благъ плодъ прносꙙштѹ С 437.5—6 Приятен. ꙇго бо мое благо  брѣмѧ мое легъко естъ М Мт 11.30 З, А, СК тако  бесѣдꙑ благꙑ. ѹстраꙗѭтъ сьвѣст послѹшаѭштхъ С 544.3 2. Благ, добър ѣко аꙁъ благъ есмъ М Мт 20.15 ЗI А добрꙑ рабе благꙑ  вѣрьне. о малѣ бѣ вѣренъ надъ мъногꙑ тѧ поставлѭ М Мт 25.23 З, СК. Срв. К3а 19 въкѹсте і вдте ѣко благъ гь СП 33.9 благꙑ клюбе ... ꙇцѣл раба твоего сего СЕ 24b 14  нꙑнꙗ г. вѣдѫштѹ тебѣ благꙑ вьса сповѣдаѭ С 528.14 слава едномѹ бѹ стѹ бесъмрътьнѹ. благѹ  страшнѹ Р II 2b 2 3. Като същ. a) благо ср ед a) τὸ ἀγαϑόν Доброто благꙑ лкъ отъ блгаго съкровшта срдца своего ꙁностъ благое М Лк 6.45 З b) благаꙗ ср мн τὰ ἀγαϑά Блага̀ рее же аврамъ. ѧдо помѣн ѣко въспрꙗлъ ес тꙑ благаа твоѣ въ жвотѣ твоемь М Лк 16.25 З А СК гі бже нашъ ... давꙑ намъ ꙇ ꙁемънаа благаа СЕ 20b 15 тѣмъ прѣмногаꙗ благаꙗ вьнесена. бꙑшꙙ С 488.21 благаꙗ вѣра εὐσέβεια Правата християнска вяра, православната вяра, православието ꙇ помѧн всѧ ѹмеръшѧѩ. въ блаꙁѣ вѣрѣ СЕ 13а 22 покаꙁа доблаꙗ (!) мат. ꙗко ѹенм благꙑѧ вѣрꙑ вьскрьмла  пае. неже млѣкомъ С 96.18 ꙁапръва ѹбо льшташе хъ ласканмъ. покѹшаѧ сꙙ ослабт отъ настоꙗнꙗ благꙑѧ вѣрꙑ С 86.28 благаꙗ дѣлеса ἀρετή Добродетелно поведение толко же алъбоѭ  благꙑм дѣлꙑ. поспѣшвъ. ьстьнъ ав сꙙ  ѹгодьнъ бѹ С 514.10—11 благаꙗ дѣтѣль ἀρετή [вар. εὐαρέστησις] Добродетел вдꙙ себе отъ многꙑ благꙑѧ дѣтѣл мѫжа  правьднааго жтꙗ на мноꙁѣ прогонма. въста на нь С 514.20—21 помꙑсл. дного го оставт мѫжаѭшта сꙙ.  крѣпꙙшта въ благъѧ дѣтѣл подвѕѣхъ С 548.13 благаꙗ лѣпота Благолепие, великолепие, красота вьꙁлюбльше стѫѭ. благѫѭ лѣпотѫ. на спене дшамъ вашмъ СЕ 95b 12—13 блага рода εὐγενής Който е от благороден произход; знатен еднъ же отъ н҄хъ блага рода отъ дѣдъ славенъ же племенемъ. васо менемъ ... рее С 62.25 савнъ кто менемь ... пръвꙑ блага рода сꙑ ... крьстанъ сꙑ ... отъшъдъ вънъ гра С 145.9—10 благꙑ нравъ ἀρετή, τρόπος ἀγαϑός Добродетел нъ ꙗкоже нелкꙑѧ  стнънꙑѧ благꙑѧ нравꙑ мѫжа съкаꙁахомъ С 520.24 егда нравъ благъ съ доброьстмъ въꙁдрастъ. бол҄шхъ желаѧ страхъ бож прметъ С 252.3 благъ ѹгодьнкъ εὐάρεστος Който е приятен на Бога, богоугоден потомь же  отꙿца свого арꙿхагг҄еловꙑ рад благодѣт. обратвъ блага ѹгодьнка покаꙁа богѹ С 26.5 въ благо врѣмѧ a) εὔκαιρον Своевременно, навреме вьсѣ отъ тебе аѭтъ. да дасі піщѫ імъ въ благо врѣмѩ СП 103.27 b) ἐν εκ᾿αιρίαις В усилно време въ благо врѣмѩ вь пеалехъ да ѹпъваѭтъ на тѩ ꙁнаѭщімѩ твое СП 9.10 вьскѫѭ гі отъстоѣ далее. прѣꙁьріші вь благо врѣмѩ вь пеалехъ СП 9.22 М З А СК Е СП СЕ К С ЗЛ Х Р Г Гр ἀγαϑός χρηστός καλός ἅγιος εὐμεγέϑης ἄφϑονος Нвб благ, ОА ВА НТ АК Бот Дюв МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА благий НГер Срв Благовец МИ Благун МИ СНМБ Благово МИ ПК,Пр. в им Благи дол МИ ВП,ТО Благуша ж МИ Мл,МНСрМ Блага ЛИ Благана ЛИ Благо ЛИ Благой ЛИ СтИл,РЛФИ благуна ’вид сладка круша’ РРОДД Благовец ’ Благовещение’ диал ДА