Старобългарски речник
благоѫханьнъ 
благоѫханьнъ -ꙑ прил Благоуханен днⷭ҇е самъ еръданъ вонѣетъ мастѭ. благоѫханъноѭ СЕ 3b 8—9 Изч СЕ Гр εὐώδης благоѫханънъ Нвб благоуханен ОА ВА МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ благооханен, благоъханен остар ВА