Старобългарски речник
благоьсть 
благоьсть -ꙗ ср Благочестие, благочестивост, набожност  шротоѭ подрагъ мьнꙙште сꙙ ꙁаконъ съхранꙙште велаѭтъ. а нꙿсоже стнꙑ нкакоже мѣѭште. н благоьстꙗ дного же словесе творꙙште С 339.25—26 некл бꙑшꙙ отъ н҄его навꙑкꙿше о хрстосѣ благоьст. жв с н҄мъ въ ннеу ꙁвръжен бꙑшꙙ бꙑл ... н свѣтълааго благоьстꙗ срѣдѣ ꙁемьѧ на крьстѣ вѣрьнꙑѧ ꙁарꙙ пѹштаѭшта вдꙙште къ н҄емѹ текѫтъ С 401.10, 13 нъ же стомъ ѹмомъ  неꙁълобвомъ срьдьцемъ прходꙙтъ. тѣмꙿ сꙙ благоьста отъкрваатъ раꙁѹмъ С 338.6 С Калка от гр εὐσέβεια благоьсте благоьст Нвб благочестие ОА ВА АК Бот НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ