Старобългарски речник
благоьстьнъ
благоьстьнъ
-ꙑ
прил
1. Благочестив, набожен
благоъстънѫѭ вѣрѫ прмьѭшт пшем. да вьндемъ вь цѣсарьств небесьно
С
341.3—4
н дѣла твормаꙗ беꙁ благоестьнъхъ ѹен прꙙтъна сѫтъ отъ ба
Х
II Вб 6—7
2.
Като същ.
благоьстьнꙑ
м
ед
ὁ εὐσεβής
Благочестив, праведен човек; праведник
ѡ табьно двьно грьдое же сѣд о деснѫѭ отца. о деснѫѭ сꙙ обрꙙштетъ благоьстьнꙑмъ
С
506.18
Изч
С
Х
Калка от
гр
εὐσεβής
благоестьнъ
благоъстънъ
Нвб
благочестен
ВА
МлБТР
ЕтМл
РБЕ