Старобългарски речник

благоьствъ

благоьствъ -ꙑ прил Благочестив, набожен сего же неьстваго оставвъше. на благоьства раꙁбонка прведѣмъ слово С 426.17 Изч С Нвб благочестив ОА ВА АК Бот МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ благочестивий остар ВА НГер