Старобългарски речник
благонень
благонень
-ꙗ
ср
Укрепване, уреждане, благоустрояване
(о) ѹстроен въселенъстѣмъ благонен стꙑмъ црквамъ. о съвъкѹпен въсѣмъ
Е
21б 13
Изч
Е
Калка от
гр
εὐστάϑεια
благонене
Нвб
Срв
благочиние
остар
МлБТР
РРОДД
РБЕ
