Старобългарски речник
благотворт 
благотворт -благотворѭ -благотворш несв Правя добро обае любте врагꙑ вашѧ  благотворте М Лк 6.35 З ход по ꙁаповѣдемъ гнѣмъ прсно ... благотворѧ напасть даѭщмъ тебѣ СЕ 89b 3 дхъ стꙑ. же отъ отꙿца сходтъ благотворꙙ. же стъ надъ вьсѣм дѣламо С 28.25 Прич. сег. деят. като същ. благотворѧще м мн οἱ ἀγαϑοποιοῦντες Правещите добро аште благотворте благотворѧщмъ васъ. каѣ вамъ хвала естъ М Лк 6.33 Изч М З А СК СЕ С Калка от гр ἀγαϑοποιέω Нвб благотворя МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР Срв благотворителен