Старобългарски речник

благотворвъ

благотворвъ -ꙑ прич прил Който прави добро, благодетелен н ангела благотворва дьꙗвола непъщевавъше пожрът бѫдемъ Х II Ва 12 Изч Х Калка от гр ἀγαϑοποιός Нвб Срв благотворен ОА ВА БТР РБЕ