Старобългарски речник
благословлꙗт 
благословлꙗт -благословлꙗѭ -благословлꙗш несв 1. Благославям ꙇ обемъ ѩ благословлѣаше. въꙁлагаѩ рѫцѣ на нѧ М Мк 10.16 ꙇ бꙑстъ егда благословлѣше ѩ. отъстѫп отъ нхъ ꙇ въꙁношааше сѧ. на небо М Лк 24.51 З 2. Прославям, възхвалявам она же дѫшта благословьꙗста бога.  мол҄ꙗста спсⷶа їс хса С 5.16 Изч М З С Калка от гр εὐλογέω Превежда и гр. κατευλογέω, αἰνέω благословьꙗт Нвб Срв благословявам ВА Дюв МлБТР РБЕ благословям ВА РБЕ