Старобългарски речник
благословлꙗт
благословлꙗт
-благословлꙗѭ
-благословлꙗш
несв
1. Благославям
ꙇ обемъ ѩ благословлѣаше. въꙁлагаѩ рѫцѣ на нѧ
М
Мк 10.16
ꙇ бꙑстъ егда благословлѣше ѩ. отъстѫп отъ нхъ ꙇ въꙁношааше сѧ. на небо
М
Лк 24.51
З
2. Прославям, възхвалявам
она же дѫшта благословьꙗста бога. мол҄ꙗста спсⷶа їс хса
С
5.16
Изч
М
З
С
Калка от
гр
εὐλογέω
Превежда и гр.
κατευλογέω, αἰνέω
благословьꙗт
Нвб
Срв
благословявам
ВА
Дюв
МлБТР
РБЕ
благословям
ВА
РБЕ