Старобългарски речник
благословл҄ень
благословл҄ень
-ꙗ
ср
1. Благословение, благословия, благославяне
тако да съндетъ блгвене твое. на главѫ раба твоего
СЕ
9а 15
блгв сего. вꙿсѣмь блвенемь дховьнꙑмь
СЕ
81b 13
ст водѫ сѭ. ꙇ сътвор ѭ бꙑт ... блгвенью ꙇстоьнкъ
СЕ
6b 18
моⷧ҇ блаⷢ҇вене домѹ храмѹ
СЕ
14b 9
блⷢ҇словене трапеꙁѣ
СЕ
17а 23
тꙑ бо ... съхран прѣподобьнааго ноꙗ. въꙁвꙑш же благословьнмъ сттелꙗ мелхседека
С
232.12—13
2. Благодеяние, милостиня
вьꙁьмъ же ншт ві ꙁлатцъ отде ... трет въ тъ жде д҄ьнь прде ... глагол҄ꙙ. помлѹ мꙙ рабе бога вꙑшьнꙗго. даждъ м дрѹго благословьн ꙗко много погѹбхъ
С
120.19—20
благословл҄ен въꙁѧт [прѩт]
εὐλογέομαι, λαμβάνω εὐλογίαν
Получа благословия
тако благословьн вьꙁъмъша. отъхождааста радѹѭшта сꙙ
С
205.23
беꙁ благословл҄еньꙗ
ἀνευλόγητος
Без благословия
отвръꙁъ старьцъ глагола ѹенкѹ. тебе ѹбо благословьѭ. а тъ беꙁ благословьнꙗ стъ
С
298.24—25
Е
СП
СЕ
С
Калка от
гр
εὐλογία
Превежда и гр.
τὸ εὐλογεῖσϑαι, τὸ εὐλογῆσαι, εὐμένεια
благословьн
благословене
Нвб
благословение
книж
остар
ОА
ВА
НГер
АК
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
АР
РБЕ
Срв
благословия
Дюв
МлБТР
РБЕ
благослов
ДА
Благослов
ЛИ
Благослова
ЛИ
СтИл,РЛФИ