Старобългарски речник
благословесьнъ 
благословесьнъ -ꙑ прил Който е получил благословия, благословен благословесенъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьн҄е С 329.26 Срв. С329.29 Изч С Гр εὐλογημένος блгословесенъ Вж. при благословл҄енъ Нвб