Старобългарски речник
благословесьнъ
благословесьнъ
-ꙑ
прил
Който е получил благословия, благословен
благословесенъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьн҄е
С
329.26
Срв.
С329.29
Изч
С
Гр
εὐλογημένος
блгословесенъ
Вж. при
благословл҄енъ
Нвб