Старобългарски речник
благородь 
благородь -ꙗ ср Благородство се  тѣло погѹбтъ.  дѹшевно благород прѣдатъ С 494.21—22 Изч С Калка от гр εὐγένεια благород Нвб благородие ОА ВА АК Бот МлБТР ЕтМл АР РБЕ Срв благородство ОА РБЕ