Старобългарски речник
благораствор҄ень 
благораствор҄ень -ꙗ ср За свързване, смесване [на течности и под.] — нещо, от което се получава добро, приятно съчетание ꙇ сътвор е во вꙿсѣко благорастворене. пѭщмъ СЕ 14b 4 Изч СЕ Гр εὐφροσύνη благорастворене Нвб благорастворение ВА