Старобългарски речник

благопрѩтьнъ

благопрѩтьнъ -ꙑ прил Приятен, угоден някому да бѫдѫтъ жрьтва тѣлеса наша. прѣдъ тобоѭ г.  да прѧт бѫдемъ. ꙗкоже жрьтва жва благопрѧтъна тебѣ С 91.23—24 Изч С Гр εὐάρεστος благопрѧтънъ Нвб благоприятен ОА ВА АК Бот МлБТР ЕтМл АР РБЕ благоприятний остар ВА