Старобългарски речник
благопрлежьнъ 
благопрлежьнъ -ꙑ прил същ благопрлежьно ср ед [τὸ] εὐπάρεδρον Благоприлежност, усърдие, старание непосагагъшꙗ бо пеетъ сꙙ о г рее же на доброобраꙁьно.  благопрлежьно къ г бе съмѫштенꙗ С 375.28 Изч С Нвб благоприлежен МлБТР ЕтМл