Старобългарски речник
благолѣпьнъ 
благолѣпьнъ -ꙑ прил същ благолѣпьно ср ед εὐπραγῶς Нещо добро, хубаво, прекрасно вдѣнемь рѫкѹ своею. да ꙁапрѣтть тебѣ гь дѣволе. оть несѫщхъ въ бꙑте. вꙿсе бголѣпъное словомь съставль се СЕ 56в 18—19 Изч СЕ благолѣпънъ Нвб благолепен книж остар ВА МлБТР ЕтМл РБЕ РРОДД