Старобългарски речник
благолѣпьнъ
благолѣпьнъ
-ꙑ
прил
същ
благолѣпьно
ср
ед
εὐπραγῶς
Нещо добро, хубаво, прекрасно
вдѣнемь рѫкѹ своею. да ꙁапрѣтть тебѣ гь дѣволе. оть несѫщхъ въ бꙑте. вꙿсе бголѣпъное словомь съставль се
СЕ
56в 18—19
Изч
СЕ
благолѣпънъ
Нвб
благолепен
книж
остар
ВА
МлБТР
ЕтМл
РБЕ
РРОДД
