Старобългарски речник
благокорен҄ьнъ
благокорен҄ьнъ
-ꙑ
прил
Който е от добър произход, благороден
благокоренньмъ радованꙑмъ. въсеѩ ꙁемⷧѩ горьі сонъскꙑ ребра сѣверова. градъ црѣ велікааго
СП
47.3
Изч
СП
Калка от
гр
εὔριζος
благокореннь
Нвб
Срв
благ и корен
ОА
ВА
МлБТР
ЕтМл
РБЕ
