Старобългарски речник
благодѣꙗт
благодѣꙗт
-благодѣѭ
-благодѣш
несв
Правя добро някому
поѭ гю благодѣавъшюмѹ мнѣ
СП
12.6
вьꙁовѫ къ бѹ ... благодѣавъшюмѹ мнѣ
СП
56.3
Прич. сег. деят. като същ.
благодѣѭще
м
мн
οἱ εὐεργετούμενοι
Правещите добро
кꙿто ѹбо понѹд ждовъ ... ръпътат на ба л протвт сꙙ мѡус. а не благодѣт мѣт благодѣѭштмъ
С
127.10—11
СП
С
Калка от
гр
εὐεργετέω
Превежда и гр.
εὐαρεστέω
благодѣат
Нвб
благодѐя
МлБТР
ЕтМл