Старобългарски речник
благодѣтьнъ 
благодѣтьнъ -ꙑ прил 1. Който носи или създава блага  двлѣхѫ с о словес благодѣтьнѣ. сходщхъ ꙁ ѹстъ его СК Лк 4.22 гі вꙿседръжтелю ... ꙇстоне благодѣтьнꙑ ... дажд рабѹ твоемѹ семѹ водѫ СЕ 21b 4—5  дрѹгъ дрѹга акꙑ благодѣтьнꙑмъ масломъ на трьпън мѫкꙑ  на съврьшен мѫенꙗ. помаꙁаѭште ѹкрѣпьꙗхѫ С 256.8 сповѣждь ѹбо ꙗко сѫтъ боꙁ стньн. благодѣтьн С 148.17 Който е получил блага, облагодетелстван.  вꙑ благодѣтн бꙑвате. слово хво да (въ)селѣетъ сѧ въ вꙑ Е 22б 9 2. Зват. благодѣтьнаꙗ ж ед κεχαριτωμένη Обръщение към Богородица — ти, която даваш блага, благодатна радѹі сѧ благодѣтънаꙗ гь съ тобоѭ З Лк 1.28А З А СК Е СЕ С Калка от гр εὐεργέτης Превежда и гр. τῆς χάριτος, εὐχάριστος благодѣтнъ благодьтьнъ Нвб Срв благодатен ОА РБЕ