Старобългарски речник
благодѹшь 
благодѹшь -ꙗ ср Душевна благост, благодушие да прметъ  ... бѫдетъ т ... длъгослѹжью податель блгодшью давецъ. мѫжъствѹ подвжънкъ СЕ 92b 17—18 Изч СЕ Калка от гр εὐψυχία Нвб благодушие ОА ВА МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ Срв Благодушев ФИ СтИл,РЛФИ