Старобългарски речник
благодатьнъ
благодатьнъ
-ꙑ
прил
1. Благодатен, милостив
да къ томѹ съмръть обръттъ сѧ ... нъ благодатьное прꙁꙑване ꙁнаменавъ дшѫ. не дастъ къ томѹ страшьнъмъ пожрътѹ бꙑт ꙁмемъ
Х
Ва 14—15
2.
Зват.
благодатьнаꙗ
ж
ед
κεχαριτωμένη
Обръщение към Богородица — ти, която даваш блага, благодатна
радѹ сѧ благодатънаѣ гъ съ тобоѭ
М
Лк 1.28
Изч
М
Х
Гр
τῆς χάριτος
благодатънъ
Нвб
благодатен
ОА
ВА
МлБТР
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
благодатний
остар
ВА
НГер