Старобългарски речник
благодат 
благодат -благодамь -благодас св Окажа милост, извърша благодеяние аꙁъ же на млость твоѭ надѣахъ сѧ ... поѭ гю благодавъшюмѹ мнѣ СЕ 74а 7—8 Изч СЕ Гр εὐεργετέω Нвб Срв благодател м остар ВА МлБТР