Старобългарски речник
благодател҄ь 
благодател҄ь -ꙗ м Този, който дарява блага, милости; благодетел цсре ѩꙁкъ ѹстоѩтъ мъ.  обладаѭште м благодателе нарцаѭтъ сѧ М Лк 22.25 Изч М Калка от гр εὐεργέτης Нвб благодател ВА МлБТР