Старобългарски речник
благодател҄ь
благодател҄ь
-ꙗ
м
Този, който дарява блага, милости; благодетел
цсре ѩꙁкъ ѹстоѩтъ мъ. обладаѭште м благодателе нарцаѭтъ сѧ
М
Лк 22.25
Изч
М
Калка от
гр
εὐεργέτης
Нвб
благодател
ВА
МлБТР