Старобългарски речник
благоголѣньнъ 
благоголѣньнъ -ꙑ прил Който има здрави, издържливи крака стꙑ же кононъ вдѣвъ хъ толко невѣрьство. ꙗко  ꙁнаменꙗ просꙙтꙿ. рее къ н҄мъ ...  се сътвормъ нѣ л юнотъ въ васъ  благолѣненъ. дрѹꙁ же бол҄ьш н же на кон҄хъ. да подемъ ѹбо вьс на мѣсто вашемѹ съборѹ С 30.24—25 Изч С Калка от гр εὐσκελής благоголѣненъ Нвб Срв благ и голен ’пищял’ ОА ВА ДА