Старобългарски речник
благовѣщень 
благовѣщень -ꙗ ср 1. Блага, добра вест пакꙑ радост благовѣщен. пакꙑ свободѣ вьꙁвѣштен С 243.28 не дастъ л мѹ родьствѹ їѡановѹ благовѣштенꙗ С 249.6—7 не твомъ л благовѣштенмъ дѣло послѣдьствова. не ꙁаꙙтъ л неплодꙑ С 249.11 нъ обраꙁъ свѣтьлъ покаꙁа. благовѣштенꙗже сца несꙑ прведе глагол҄ꙙ С 445.12 2. Евангелието ꙗкоже съвѣдѣтел҄ьствѹтъ м павьлъ глагол҄ꙙ. по благовѣштеню рее. враꙁ насъ дѣл҄ьма С 347.21—22 3. Празникът Благовещение навееⷬ҇ благовѣщенѣ А 144b 2 на благовⷳ҇ѣне стѣ бц А 158а 2 благовѣщене стѣ бці мар А 145а 4 стааго їѡана ꙁлатоѹстааго слово на благовѣштен богородц С 243.26—27 А С Калка от гр εὐαγγέλιον εὐαγγελισμός Εὐαγγελισμός благовѣштен благовѣщене Нвб Благовещение ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Благовещенѐ НТ ДА Срв Благовец м Дюв ДА Благощина̀ ж ДА