Старобългарски речник
благовѣщат
благовѣщат
-благовѣщаѭ
-благовѣщаш
несв
1. Съобщавам блага, добра вест
ꙇ рее мъ анћлъ ... се бо благовѣштаѭ вамъ радость велѭ
М
Лк 2.10А
2. Проповядвам Христовото учение
сходѧще же прохождаахѫ сквоꙁѣ вьсі благовѣщаѭще цѣлѧще въсѫдѣ
А
Лк 9.6
Изч
М
А
Калка от
гр
εὐαγγελίζομαι
благовѣштат
Вж. при
благовѣстт
Нвб