Старобългарски речник
благовѣстьствоват 
благовѣстьствоват -благовѣстьствѹѭ -благовѣстьствѹш несв св 1. Съобщавам блага, добра вест мънога же  на ѹтѣшаѩ благовѣстъствоваше къ людемъ М Лк 3.18А і аћлъ. марі магдалꙑн. порожденье его. еже отъ гроба. благовѣстъствова К 14а 7 Срв. С451.20—21 прьвꙑ пастꙑрі хвое благовѣствѹѭтъ рождъство К 14а 18—19 Срв. С452.1 2. Проповядвам, възвестявам Христовото учение ѹѧштю емѹ люд въ цркв.  благовѣстъствѹѭштю. състашѧ сѧ архере  кънжънц съ старьц М Лк 20.1 мрътві въстаѭтъ.  нщі благовѣстьствѹѭтъ А Мт 11.5 3. Прич. сег. деят. като същ. благовѣстьствѹѭще м мн οἱ εὐαγγελιζόμενοι Проповядващите Христовото учение гь дастъ глъ благовѣстъствѹѭщім слоѭ многоѭ СП 67.12 М А СП К С Калка от гр εὐαγγελίζομαι благовѣстъствоват Нвб благовествувам