Старобългарски речник
благовѣрь 
благовѣрь -ꙗ ср Правоверие, набожност, благочестие ꙁаклнаѭ тѧ бгомь вꙿседръжтелем ... вꙿсѭ вꙿселенѫѭ благовѣрѣ сплъньшмь СЕ 53b 14—15 съвъкѹп нꙑ на благовѣре. ꙇ хвалѫ твоѭ СЕ 18а 5 естъ бо дръꙁъ.  бесрама ... н цѣломѫдрѣ ьтꙑ. н благовѣрѣ боѩ сѧ СЕ 88а 15—16 додошꙙ  новосвѣтълꙑѧ благовѣрю подвжьнкꙑ С 57.16 аꙁ же вашего събора мол҄ѫ ѡ ... добрї мѫенц благовѣрю С 67.13—14 СЕ С Калка от гр εὐσέβεια благовѣре Нвб благоверие книж остар МлБТР ЕтМл РБЕ