Старобългарски речник
благовѣрьнѣ 
благовѣрьнѣ нареч Благочестиво, набожно  вьс благовѣрьнѣ жвѫштї о хѣ. нѹждаахѫ сꙙ ждът богомъ С 68.26 бѣахѫ же вон кападокскꙑѧ странꙑ ... жвѫште благовѣрьнѣ С 69.4—5 Изч С Калка от гр εὐσεβῶς Нвб Срв благоверно книж остар АК МлБТР ЕтМл РБЕ