Старобългарски речник
благоврѣменьнъ
благоврѣменьнъ
-ꙑ
прил
Благовременен, навременен, удобен
да прїмемъ млстъ ї блгодѣтъ обрѧщемъ въ благоврѣменънѫ помощ
Е
10а 2—3
благоврѣменьно ѹбо намъ. вьвест покааню ѹтелꙗ. блѫднцѫ онѫ
С
390.14
Изч
Е
С
Калка от
гр
εὔκαιρος
благоврѣменънъ
Нвб
благовременен
книж
остар
ОА
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
АР
РБЕ
благовременний
остар
ВА
Срв
благовремие
ср
МлБТР
РРОДД