Старобългарски речник
благовоньнъ 
благовоньнъ -ꙑ прил Който издава приятна миризма, благоуханен  се жена въ градѣ ꙗже бѣ грѣшьніца ... прнесъш стьклѣнцѫ благовоньнꙑ маст С 391.10 Изч С Гр πολύτιμος Нвб благовонен книж ОА ВА МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ благовонний ВА