Старобългарски речник
благо 
благо -а ср 1. Благо, добро дело ѹтелю благꙑ. то благо сътворѭ да мамъ жвотъ вѣънꙑ М Мт 19.16 З А СК сътворі со мъноѭ ꙁнаменіе въ благо СП 85.17 помоѕ м гї ... пожд раба твоего въ благо СП 118.122 сътвор сѧ самъ ꙁнамен въ благо. да ѹвѣдꙙтъ ꙗко помловалъ ѧ с С 110.9 2. Блага, ценности, имоти алѫщтѧѩ сплън благъ. ꙇ богатѧщтѧѩ сѧ отъпѹст тъштѧ М Лк 1.53 З ѣко насꙑтілъ естъ дшѫ тьщѫ.  дшѫ лаѫщѫ їсплъні благъ СП 106.9 молмъ т сѧ влко съ ꙁемънꙑм благꙑ ꙇ нбсънꙑмъ твомъ даромъ прѧстьнкꙑ нꙑ ав молтвам стꙑѩ брцѧ СЕ 17b 12 благо прѩт εὐεργετέομαι Приемам благодеяние, бивам облагодетелстван славꙙште ба.  блажꙙште рабꙑ го. въꙁдръжанмъ. хъ алъбоѭ. велкааго дара сьподобьнꙑ.  таковааго. благо же прмше велко С 531.3 М З А СК СП СЕ С Гр [τὸ] ἀγαϑόν [τὰ] ἀγαϑά χρηστότης Нвб благо ОА ВА НТ Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА